Близки и колеги ми подхвърлят -
бил съм, казват, много мълчалив.
Упрекът им тутакси отхвърлям -
всъщност съм досадно приказлив!
В службата началникът щом сгафи,
хич дори не цепя му басма!
Подигравам го жестоко с лаф и
му посочвам тежката вина!
Само че в ума си туй го правя -
пред колегите не го срамя!
За йерархията не забравям,
пък и службичката си ценя.
Вкъщи нещо мрънка ми жената,
че не съм направил по реда.
„Циганската” первам я с ръката,
да не шукне повече следя!
После дълга реч веднага дръпвам,
вадя от архива сто вини.
Пред такива факти тя изтръпва
и виновно мига и мълчи!
На ухото да ви кажа още:
Удрям и по масата с юмрук!
Нека плаче после цяла нощ и
да запомни кой е шефът тук!
Само че и туй наум го правя -
със дискретност, без излишен шум,
възпитанието не забравям...
Гръмовержец съм, но пак - наум!
© Роберт Всички права запазени