Гуляй
501
0
0
Мезетата отрупаха софрата.
Бутилките са истинска гора.
Наздравици се вдигаха стократно.
И много пъти викахме: "Ура!"
Стеснявахме се малко отначало.
Целувахме се братски след това.
Клокочеше във нас виното бяло,
И цялата вселена зарева...
Надигна се нечувана гълчава.
Заръфаха пиянските гърла.
Намери всеки търсената слава,
с венци и сан окичвахме чела.
И всеки гледаше в полузамая
и пееше щастлив и умилен.
О, бяхме земни жители на рая
и мръсният живот бе победен!
07.10.1972 г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
