Мезетата отрупаха софрата.
Бутилките са истинска гора.
Наздравици се вдигаха стократно.
И много пъти викахме: "Ура!"

Стеснявахме се малко отначало.
Целувахме се братски след това.
Клокочеше във нас виното бяло,
И цялата вселена зарева...

Надигна се нечувана гълчава.
Заръфаха пиянските гърла.
Намери всеки търсената слава,
с венци и сан окичвахме  чела.

И всеки гледаше в полузамая
и  пееше щастлив и умилен.
О, бяхме земни жители на рая
и мръсният живот бе победен!

 07.10.1972 г. София