3.09.2009 г., 15:05

Гурбет

953 0 7

Гризнах от облак, напих се с лъчи,
свършил обяда, изкъпах се с песен.
Вятърът днес упорито мълчи,
бърза надолу потокът суетен.

Кривнах от пътя. Събрах светлина,
песен откраднах от славея весел.
Криво ми беше, но всяка жена
първо те гледа какво си донесъл.

Стъпил на прага, отворих торба.
Ето подаръци, мило момиче,
виж: ето лъч от онази звезда,
ето и гребен от вятъра тичащ.

Трудно, но цвят ми дари и дъгата,
а тя е суетна почти като теб,
а ти преди да ми хлопнеш вратата,
виж и от слънцето имаш колет.

Всичко е скъпо, защото е чисто,
всички подаръци ти приеми,
само те моля почакай, не искай
да ги обърна веднага в пари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...