Гурбет
Гризнах от облак, напих се с лъчи,
свършил обяда, изкъпах се с песен.
Вятърът днес упорито мълчи,
бърза надолу потокът суетен.
Кривнах от пътя. Събрах светлина,
песен откраднах от славея весел.
Криво ми беше, но всяка жена
първо те гледа какво си донесъл.
Стъпил на прага, отворих торба.
Ето подаръци, мило момиче,
виж: ето лъч от онази звезда,
ето и гребен от вятъра тичащ.
Трудно, но цвят ми дари и дъгата,
а тя е суетна почти като теб,
а ти преди да ми хлопнеш вратата,
виж и от слънцето имаш колет.
Всичко е скъпо, защото е чисто,
всички подаръци ти приеми,
само те моля почакай, не искай
да ги обърна веднага в пари.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
Превъзходно стихотворение!!!
