3 sept 2009, 15:05

Гурбет

  Poesía
955 0 7

Гризнах от облак, напих се с лъчи,
свършил обяда, изкъпах се с песен.
Вятърът днес упорито мълчи,
бърза надолу потокът суетен.

Кривнах от пътя. Събрах светлина,
песен откраднах от славея весел.
Криво ми беше, но всяка жена
първо те гледа какво си донесъл.

Стъпил на прага, отворих торба.
Ето подаръци, мило момиче,
виж: ето лъч от онази звезда,
ето и гребен от вятъра тичащ.

Трудно, но цвят ми дари и дъгата,
а тя е суетна почти като теб,
а ти преди да ми хлопнеш вратата,
виж и от слънцето имаш колет.

Всичко е скъпо, защото е чисто,
всички подаръци ти приеми,
само те моля почакай, не искай
да ги обърна веднага в пари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...