3 sept 2009, 15:05

Гурбет

  Poesía
956 0 7

Гризнах от облак, напих се с лъчи,
свършил обяда, изкъпах се с песен.
Вятърът днес упорито мълчи,
бърза надолу потокът суетен.

Кривнах от пътя. Събрах светлина,
песен откраднах от славея весел.
Криво ми беше, но всяка жена
първо те гледа какво си донесъл.

Стъпил на прага, отворих торба.
Ето подаръци, мило момиче,
виж: ето лъч от онази звезда,
ето и гребен от вятъра тичащ.

Трудно, но цвят ми дари и дъгата,
а тя е суетна почти като теб,
а ти преди да ми хлопнеш вратата,
виж и от слънцето имаш колет.

Всичко е скъпо, защото е чисто,
всички подаръци ти приеми,
само те моля почакай, не искай
да ги обърна веднага в пари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...