25.05.2011 г., 23:06

Гурбетчии

1.9K 1 1

Какви години са дошли –

да изоставиш род и къща,

макар че много да боли,

назад не искаш да се връщаш.

 

Народ, оставен във беда,

да се спасява както може.

Народ, отчаян от глада,

да скита по света тревожен.

 

Що за нация сме днес,

не паднахме ли много ниско?

Виновни ли са само тез,

които водят ни към чистка?

 

Ще дойде време някой ден,

ще има връщане назад.

А може би ще съм последен

да дойда тук във този град.

 

За да цари добър живот,

не стой, главата си вдигни.

Не предавай своя род,

премисляй свойте бъднини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дончо Минчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, аплодирам те от сърце! България има нужда от такива стихове

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...