Гурбетчии
Какви години са дошли –
да изоставиш род и къща,
макар че много да боли,
назад не искаш да се връщаш.
Народ, оставен във беда,
да се спасява както може.
Народ, отчаян от глада,
да скита по света тревожен.
Що за нация сме днес,
не паднахме ли много ниско?
Виновни ли са само тез,
които водят ни към чистка?
Ще дойде време някой ден,
ще има връщане назад.
А може би ще съм последен
да дойда тук във този град.
За да цари добър живот,
не стой, главата си вдигни.
Не предавай своя род,
премисляй свойте бъднини.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дончо Минчев Все права защищены
