25 мая 2011 г., 23:06

Гурбетчии

1.9K 1 1

Какви години са дошли –

да изоставиш род и къща,

макар че много да боли,

назад не искаш да се връщаш.

 

Народ, оставен във беда,

да се спасява както може.

Народ, отчаян от глада,

да скита по света тревожен.

 

Що за нация сме днес,

не паднахме ли много ниско?

Виновни ли са само тез,

които водят ни към чистка?

 

Ще дойде време някой ден,

ще има връщане назад.

А може би ще съм последен

да дойда тук във този град.

 

За да цари добър живот,

не стой, главата си вдигни.

Не предавай своя род,

премисляй свойте бъднини.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дончо Минчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, аплодирам те от сърце! България има нужда от такива стихове

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...