Някой ден, година- две пред гроба,
мене вече няма да ме има.
Рокля с пеперуди - в гардероба
и проблем - заметен под килима.
И дали в сенилната гримаса,
ще трептят усмивките сияйни.
Нощем луди, седнали на маса,
ще разнищват всичките ми тайни.
Призрачна, съсухрена старица,
луна пълна носеща в очите...
Пушещата в тъмното свещица,
сляла в дим и нощите и дните.
Май ви нарисувах страхотия?
И в амок махалото се лашка.
В сън зелено -златен аз се крия.
Гущерче - с откъсната опашка...
© Надежда Ангелова Всички права запазени