гущери в пазвата
Не съм ги викал! Не съм ги търсил! -
Сами пристигат нощем на пръсти
С острички нокти, с бели зъбчета
И страшно кротко гризат сърцето -
Гущери в пазвата - мисли ръждиви
И ми обяздват кон от коприва.
Сънят си тръгва: чупи се мрака
В пълната с ъгли нощна палатка,
А те прииждат на върволици
И се зазиждат в мокра тъмница
Много дълбоко, до дън-душата,
Прогонват Бога като предател
И се напиват с тинеста Мъка,
И пеят диво като във пъкъл...
И Конят литва в нощната нива
С рани - копита, с пламнала грива
И страшно цвили, и търси Рая,
А Бог се хили, глух - и нехае...
Трескав, се будя: люшва се зрака -
Вятърът удря клони в стъклата,
Зимата свири в голите жици,
хапе баира, в кърви оплискан:
Тъпанът слънчев в грохот изгрява
С венец от тръни
И снежна плява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Забраван Забраванов Всички права запазени
