Забравил (Забраван Забраванов)
46 90
23 апр. 2007 г., 00:54

гущери в пазвата 

  Поэзия
580 0 3
 

Не съм ги викал! Не съм ги търсил! -

Сами  пристигат нощем на пръсти

С острички нокти, с бели зъбчета

И страшно кротко гризат сърцето -

Гущери в пазвата - мисли ръждиви

И ми обяздват кон от коприва.

Сънят си тръгва: чупи се мрака

В пълната с ъгли нощна палатка,

А те прииждат на върволици

И се зазиждат в мокра тъмница

Много дълбоко, до дън-душата,

Прогонват Бога като предател

И се напиват с тинеста Мъка,

И пеят диво като във пъкъл...

И Конят литва в нощната нива

С рани - копита, с пламнала грива

И страшно цвили, и търси Рая,

А Бог се хили, глух - и  нехае...



Трескав, се будя: люшва се зрака -

Вятърът удря клони в стъклата,

Зимата свири в голите жици,

хапе баира,  в кърви оплискан:

Тъпанът слънчев в грохот изгрява

С венец от тръни


И снежна плява.




© Забраван Забраванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Зимата свири в голите жици,

    хапе баира, в кърви оплискан:

    Тъпанът слънчев в грохот изгрява

    С венец от тръни



    И снежна плява."
    Онемях от възхита!
    Браво!


  • Благодаря,ТАНЯыНО мАЙ ВрЕмЕННО СЪм ЗАбрАВИл КАК СЕ ГОНЯТ...
  • Трябвяше да го прочета няколко пъти,за да усетя дълбоко философката мисъл!
    Гони ги тези гущерчета!
    Харесва ми как пишеш!Поздрави!
Предложения
: ??:??