Не съм ги викал! Не съм ги търсил! -
Сами пристигат нощем на пръсти
С острички нокти, с бели зъбчета
И страшно кротко гризат сърцето -
Гущери в пазвата - мисли ръждиви
И ми обяздват кон от коприва.
Сънят си тръгва: чупи се мрака
В пълната с ъгли нощна палатка,
А те прииждат на върволици
И се зазиждат в мокра тъмница
Много дълбоко, до дън-душата,
Прогонват Бога като предател ...