Гълъб
да почувствам волност, да политна с крила,
да се нося гордо в небосвода,
а после тихичко да кацна пред твоята врата.
С перце беличко да те погаля нежно по лицето,
да можеш да усетиш този допир
от някъде познат, но да не можеш да си спомниш нищо,
само да почувстваш моя аромат.
После с моите очи чрез птицата да те погледна.
С очи, по-пълни с обич отпреди,
да се вгледаш тихо в мен,
да се разтупти сърчицето в мъничките ми
гълъбови гърди.
На рамото ти ще долетя,
ще ти дам от моята топлина.
Така като гълъб ще остана до теб,
с крило да мога да попия всяка твоя тайно отронена сълза.
А после трябва да си ида, съжалявам за това.
Обичта е създадена за двама,
аз оставам да те чакам все така
и всяка вечер ще идвам като гълъб,
за да ти дам част от моята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитринка Димова Всички права запазени