ГЪЛЪБИ
Два гълъба се къпят в светлина
във утринната свежест мека.
Със своята невинна красота
събуждат светли пориви в сърцето.
В очите се оглежда нежността
и няма нужда да си казват нищо.
Уверени са в своите крила
и зная - слънцето ги вижда.
Щом вее вятър, спускат се мъгли,
ръце отвсякъде посягат в мрака,
тях пак ги мамят сини висини
и топлото гнездо ги чака.
Те заедно навсякъде летят
и техни са безкрайните простори.
Не могат бури да ги разделят,
за трудностите не говорят...
Във утринната нежна светлина
разтварят птиците криле за полет
и като малки слънчеви петна
в душите светли носят пролет...
© Йорданка Цонева Всички права запазени