Jul 13, 2015, 5:21 PM

Гълъби

  Poetry
1.4K 0 4

ГЪЛЪБИ


 

Два гълъба се къпят в светлина

във утринната свежест мека.

Със своята невинна красота

събуждат светли пориви в сърцето.


В очите се оглежда нежността

и няма нужда да си казват нищо.

Уверени са в своите крила

и зная - слънцето ги вижда.


Щом вее вятър, спускат се мъгли,

ръце отвсякъде посягат в мрака,

тях пак ги мамят сини висини

и топлото гнездо ги чака.


Те заедно навсякъде летят

и техни са безкрайните простори.

Не могат бури да ги разделят,

за трудностите не говорят...


Във утринната нежна светлина

разтварят птиците криле за полет

и като малки слънчеви петна

в душите светли носят пролет...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Цонева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Руми, радвам се, че споделяте моите чувства към тези прекрасни създания!
  • Гълъбите са едни от най-благородните създания!
    Поздравявам те, Йорданка, за начина, по който си ги описала!
  • Благодаря за милите думи, Наташа! Поздрав и от мен!
  • Толкова нежност и любов има в твоите стихове към милите създания, които би трябвало всеки да обича - гълъбите! Поздравления!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...