Гълъбица
Сърцето ми от студ се пука,
че няма с него кой да гука.
Аз търся тая гълъбица
със мене да дели паница.
Сърцето ми криле ли свие
глвата си във тях да скрие.
В гнездото мое да се топли
и перушинката да чопли.
Яйцата тихо да измъти
в годините ми два-три пъти.
За мен на смърт да се запъти.
И литна ли навън в простора
над рамото на земни хора,
с криле до мене тя да маха
да дава сила на размаха.
И в тази синева безумна
със мойта гълъбица умна
да си издигнеме живота
нагоре на небесна кота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
