5.03.2015 г., 22:17 ч.

Гълъбица 

  Поезия » Друга
431 0 10

Сърцето ми от студ се пука,

че няма с него кой да гука.

Аз търся тая гълъбица

със мене да дели паница.

Сърцето ми криле ли свие

глвата си във тях да скрие.

В гнездото мое да се топли

и перушинката да чопли.

Яйцата тихо да измъти

в годините ми два-три пъти.

За мен на смърт да се запъти.

И литна ли навън в простора

над рамото на земни хора,

с криле до мене тя да маха

да дава сила на размаха.

И в тази синева безумна

със мойта гълъбица умна

да си издигнеме живота

нагоре на небесна кота.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Eeee..., това се казва рима...!!!
  • Благодаря, Анастасия,Илко,Евелина и Водичке!
    Държа на вашето мнение и се радвам на посещението Ви , на прочита и за оценките!Желая Ви радост, здраве и взъхновения!Поздрави от мен!!
  • Младо сърце, жадно за красива любов!
    Пази тази светлина в сърцето си, Колич
  • Звучи прекрасно...!!!
  • Благодаря, Сеси!
    Благодаря, Василке!
    Благодаря за посещението, прочита и за оценката!
    Желая ви хубав ден и ви честитя 8-ми март.
  • Точно с такава гълъбица се живее спокойно! Дано я намериш! Поздрав!
  • Като песен!
  • Благодаря, Стойна!
    Благодаря, Христина!
    Радвам се, че прочетохте и харесахте!Поздрави от мен и хубав ден!!
  • И на мен ми хареса, звучи като песен за топлината! поздрав!
  • Добър вечер, Никола!Прекрасна представа за семейно кътче и свята любов.
    Пожелавам ти такава идилия!Кой не би мечтал за това.Допадна ми и с удоволствие го прочетох втори път. Стихът ти е чудесен като всеки път!
    Поздрав от мен и лека нощ!
Предложения
: ??:??