Гълъбица
Сърцето ми от студ се пука,
че няма с него кой да гука.
Аз търся тая гълъбица
със мене да дели паница.
Сърцето ми криле ли свие
глвата си във тях да скрие.
В гнездото мое да се топли
и перушинката да чопли.
Яйцата тихо да измъти
в годините ми два-три пъти.
За мен на смърт да се запъти.
И литна ли навън в простора
над рамото на земни хора,
с криле до мене тя да маха
да дава сила на размаха.
И в тази синева безумна
със мойта гълъбица умна
да си издигнеме живота
нагоре на небесна кота.
© Никола Апостолов All rights reserved.
