Hа мене лудите ми викат: Мамо!
Разбира се – април е откачен.
А някой да отрича? Ето, няма.
Знам, че прилича мъничко на мен
облякъл дъгоцветната пижама.
Ще скочи и в най-гъстия трънак,
да търси нощем паднали комети,
едва усмихнал се, заплаква пак,
а в стаята на доктора му свети.
И мисли си горкият: — Аз съм лош
и мене сякаш лудостта прихвана.
Сто дипломи не струват пукнат грош,
звезди все търся нощем по тавана.
Каква се пръкна в моя кабинет
в главата ѝ са откачалки само!
— Прощавай. – рече, ако си зает,
на мене лудите ми викат: Мамо!
Огледах се, ни капчица не пил,
отде се взе? Била и поетеса
възлюбена на някой си април,
на сватба даже взе, че ме калеса.
Сега колега търся нямам сън...
Лечението май му се опира.
Онези двамата седят отвън,
в дъжда студен ме канят на по бира...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
