Хай-ху 9
1
Вип прием.
Шведска маса.
Пунш...
Откровението със съпругата си честност,
разголени до непристойност,
флиртуват с извратената известност.
Неоткровението под ръка с лъжата,
се включват също с плам в играта,
ухажвайки известността...
- Ах, палавници!
Всички сте като близнаци –
възликва закачливо, тя...
2
Съдебно заседание.
Справедливостта съди несправедливостта.
Правото слуша прокурора морал
и въобще не иска да чуе за позицията,
на адвоката криво в опозиция.
Справедливостта осъди несправедливостта,
несправедливо –
опозицията, задълбочена в книгите,
не убеди правото,
което отсъди по съвест,
криво.
Съзнанието спеше спокойно,
замъглено от доблестната съвест,
поблазнена от позицията на справедливостта –
по-лесно смилаема...
3
Политическа среща
в бохемски съюз –
алтруизмът, алчността,
безхаберността, конкретността,
порокът и светостта
обсъждат насоките на реалността:
- Дайте ми с пълни шепи, за да спестя –
поде алтруизмът речта.
- На мен дайте малко,
ще ви върна стократно –
обеща алчността.
- Няма проблем. Дайте им!
Подкрепям тез мъдри слова –
откликна загрижено безхаберността.
- Ще ви дадем, колкото искате,
но откъде –
запита конкретността.
- Ох – въздъхна порокът –
пак на мойта клоака
надяват се те.
Ще трябва да вдигам данъците,
дори на кенефите.
- Блажени са всички лайна,
спомоществувателствуващи реалността
да наклони, към добрина –
заключи мъдро светостта...
4
В студени висини,
отвъд оковите на любовта
и на омразата,
се рееше свободен дух –
далече на живота от заразата,
от чувства, от сплетни,
от говор кух,
от топлина –
замръзна там за вечни времена,
защото животът и свободата
са несъвместими,
тъй както слънцето и луната,
макар и роднини.
- Разбра ли, сине?
- Разбрах, тате!
Тази нощ няма да съм лош,
ще спя и ще сънувам в кош –
любов...
5
В царството на Дионис смелостта беше на почит.
Истината я обичаше искрено, като сестра.
Силата ù позволяваше да стигне надалече,
дотам, че да ù е почти равна.
Оптимизмът я изпълваше с живот.
Животът я даряваше с радостта на победата.
Но смелостта се низвергна,
когато религията завзе подмолно властта,
защото тя, се нуждаеше от преклонена глава,
от страхлив нихилизъм
и идеализъм фалшив.
Истината се изкриви угоднически
и загърби сестра си.
Силата я напусна и ограничи с мотив,
че служи на по-силния.
Оптимизмът се превърна в контра на себе си.
На живота му беше все едно,
кого ще дарява с победи
и уби Дионис.
Така смелостта разбра,
че религията и смъртта
са двете лица на монета една,
и излиня в страхливост –
до уродливост.
- И какво сега – възкликна наивността?
- Ами – въздъхна мъдростта –
така религията ни е необходима и до сега,
за да ни вдъхва смелост...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
