1

Вип прием.

Шведска маса.

Пунш...

Откровението със съпругата си честност,

разголени до непристойност,

флиртуват с извратената известност.

Неоткровението под ръка с лъжата,

се включват също с плам в играта,

ухажвайки известността...

- Ах, палавници!

Всички сте като близнаци –

възликва закачливо, тя...

                        2

Съдебно заседание.

Справедливостта съди несправедливостта.

Правото слуша прокурора морал

и въобще не иска да чуе за позицията,

на адвоката криво в опозиция.

Справедливостта осъди несправедливостта,

несправедливо –

опозицията, задълбочена в книгите,

не убеди правото,

което отсъди по съвест,

криво.

Съзнанието спеше спокойно,

замъглено от доблестната съвест,

поблазнена от позицията на справедливостта –

по-лесно смилаема...

                        3

Политическа среща

в бохемски съюз –

алтруизмът, алчността,

безхаберността, конкретността,

порокът и светостта

обсъждат насоките на реалността:

- Дайте ми с пълни шепи, за да спестя –

поде алтруизмът речта.

- На мен дайте малко,

ще ви върна стократно –

обеща алчността.

- Няма проблем. Дайте им!

Подкрепям тез мъдри слова –

откликна загрижено безхаберността.

- Ще ви дадем, колкото искате,

но откъде –

запита конкретността.

- Ох – въздъхна порокът –

пак на мойта клоака

надяват се те.

Ще трябва да вдигам данъците,

дори на кенефите.

- Блажени са всички лайна,

спомоществувателствуващи реалността

да наклони, към добрина –

заключи мъдро светостта... 

                       4

В студени висини,

отвъд оковите на любовта

и на омразата,

се рееше свободен дух –

далече на живота от заразата,

от чувства, от сплетни,

от говор кух,

от топлина –

замръзна там за вечни времена,

защото животът и свободата

са несъвместими,

тъй както слънцето и луната,

макар и роднини.

- Разбра ли, сине?

- Разбрах, тате!

Тази нощ няма да съм лош,

ще спя и ще сънувам в кош –

любов...

                        5

В царството на Дионис смелостта беше на почит.

Истината я обичаше искрено, като сестра.

Силата ù позволяваше да стигне надалече,

дотам, че да ù е почти равна.

Оптимизмът я изпълваше с живот.

Животът я даряваше с радостта на победата.

Но смелостта се низвергна,

когато религията завзе подмолно властта,

защото тя, се нуждаеше от преклонена глава,

от страхлив нихилизъм

и идеализъм фалшив.

Истината се изкриви угоднически

и загърби сестра си.

Силата я напусна и ограничи с мотив,

че служи на по-силния.

Оптимизмът се превърна в контра на себе си.

На живота му беше все едно,

кого ще дарява с победи

и уби Дионис.

Така смелостта разбра,

че религията и смъртта

са двете лица на монета една,

и излиня в страхливост –

до уродливост.

- И какво сега – възкликна наивността?

- Ами – въздъхна мъдростта –

така религията ни е необходима и до сега,

за да ни вдъхва смелост...