Хайде
Сложи изкуствена усмивка,
крилете си позакърпи,
сипи си нещо силно –пивко
и пак в живота се впусни.
Вземи от слънцето жарава
да те притопли в мрачен ден.
Мечтите, (ако ти остават),
понапудри. С изкуствен тен
илюзиите издокарай.
Падни-стани, падни-стани.
И черногледството разкарай
и чакай по-красиви дни.
Дано на уличката твоя
се спре накрая слънчев лъч
и щастието на завоя
да те пресрещне. И без злъч,
без болка, страх, вина, досада
да се усмихне твоят ден.
Че само мъртвите не падат.
Ти ЖИВ СИ, щом си повален.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
