Сложи изкуствена усмивка,

крилете си позакърпи,

сипи си нещо силно –пивко

и пак в живота се впусни.

Вземи от слънцето жарава

да те притопли в мрачен ден.

Мечтите, (ако ти остават),

понапудри. С изкуствен тен

илюзиите издокарай.

Падни-стани, падни-стани.

И черногледството разкарай

и чакай по-красиви дни.

Дано на уличката твоя

се спре накрая слънчев лъч

и щастието на завоя

да те пресрещне. И без злъч,

без болка, страх, вина, досада

да се усмихне твоят ден.

Че само мъртвите не падат.

Ти ЖИВ СИ, щом си  повален.