Хайдушка есен
Хайдушка есен
Вятър върлувал снощи в гората
в сив ямурлук от мъгла,
шумките тръпнат слънчево златни –
нанизи лятна нега.
Есенна песен пее хармана,
тичащ из зрели жита.
Бистро аязмо крие във пазва
перлен гердан от роса.
Руйна омара пладни над къра...
Глутница сиво небе –
дебне прикрита с плажни чадъри
гриви на морски коне.
Чифте пищови сръчно разпасал –
пали фитила с чакмак,
люто попържащ облак брадясал –
влажен барутът е пак.
Бори хайдушки шепнат закани,
сключили остри вежди.
Друмите стягат, примки събрали –
кой планините държи?
Бляскат с ножове ручеи гневни,
ехо зове – свобода.
Билки-знахари баят целебно
в пръските „жива вода“.
Птици, за сбогом, тъжно се реят –
маха пияно поле.
Сладки куршуми гроздето лее –
хорски неволи да спре.
Малка сълза на небето в окото –
бащина, скъпа земя!...
Аз съм ограбил безкрайния космос –
с тази прекрасна страна!
© Борис Борисов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хареса ми!Поздравления!
-
!!!
-
"Малка сълза на небето в окото –
бащина, скъпа земя!..."
Браво, Борис! -
Браво! Малко пишещи могат да се похвалят с такъв образен и богат език!Поздравления и за темата!
-
Много хубава творба!
Поздрав! -
Това вече е класика!Браво!Възхищавам се на невероятно богатата образност на този стих!
Чакай пак да си го прочета...
-
"Гората пее хайдушка песен",
а животът ни е мъртво поле...!
Прекрасно е! -
Много хубаво!
-
"Малка сълза на небето в окото –
бащина, скъпа земя!...
Аз съм ограбил безкрайния космос –
с тази прекрасна страна!"
Силно... Поздравления за творбата! -
Българско! Такова, каквото трябва да бъде!
Поздрави! -
Пали кръвта и ми иде да грабна пушката...
Поздрав, Борисе!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Твоето е друго, съвсем различно, искрено и много по-въздействащо! Успех!