Хайдушка есен
Хайдушка есен
Вятър върлувал снощи в гората
в сив ямурлук от мъгла,
шумките тръпнат слънчево златни –
нанизи лятна нега.
Есенна песен пее хармана,
тичащ из зрели жита.
Бистро аязмо крие във пазва
перлен гердан от роса.
Руйна омара пладни над къра...
Глутница сиво небе –
дебне прикрита с плажни чадъри
гриви на морски коне.
Чифте пищови сръчно разпасал –
пали фитила с чакмак,
люто попържащ облак брадясал –
влажен барутът е пак.
Бори хайдушки шепнат закани,
сключили остри вежди.
Друмите стягат, примки събрали –
кой планините държи?
Бляскат с ножове ручеи гневни,
ехо зове – свобода.
Билки-знахари баят целебно
в пръските „жива вода“.
Птици, за сбогом, тъжно се реят –
маха пияно поле.
Сладки куршуми гроздето лее –
хорски неволи да спре.
Малка сълза на небето в окото –
бащина, скъпа земя!...
Аз съм ограбил безкрайния космос –
с тази прекрасна страна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борис Борисов Все права защищены
Много рядко днес мога да бъда впечатлена от стихове с патриотична тематика, по-скоро от такива, които са прекалено патетични, където поезията е убита от политика и шумен патриотизъм...
