24.02.2015 г., 22:00

Хамелеон

458 0 0

Изслушала съм всички песни на света,

пожелала съм всички желания,

ти май беше едното от тях,

смачках душата си на топка

и  те уцелих с нея,

а  ти  се търсеше в мен,

смисълът беше огромен

и светът – обезцветен…

 

Не ме объркваш.

Аз не съм обикновена,

Ти си изтъркан и прекален

и когато ме погледнеш

ставам част от дивана,

ставам много увредена,

сливам се с декора

като хамелеон.

 

Не искам да съм вътре в теб,

задушно е,

моля те да ме издишаш

Аз съм думи,

изметени с метла под килима,

Погледни ме,

не ми се сърди,

аз  искам само да изчерпам

достатъчно душата си.

 

Оказа се,

че се уча от най-добрите,

а те често умирали от собствената си ръка –

приятелски.

Може би животът просто не е за всички,

но аз поне отивам някъде

а ти си стоиш на едно място.

Не се дръж идиотски,

скрий си усмивката,

аз съм отрова без антидот.

Невротоксична съм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...