Feb 24, 2015, 10:00 PM

Хамелеон

  Poetry » Love
457 0 0

Изслушала съм всички песни на света,

пожелала съм всички желания,

ти май беше едното от тях,

смачках душата си на топка

и  те уцелих с нея,

а  ти  се търсеше в мен,

смисълът беше огромен

и светът – обезцветен…

 

Не ме объркваш.

Аз не съм обикновена,

Ти си изтъркан и прекален

и когато ме погледнеш

ставам част от дивана,

ставам много увредена,

сливам се с декора

като хамелеон.

 

Не искам да съм вътре в теб,

задушно е,

моля те да ме издишаш

Аз съм думи,

изметени с метла под килима,

Погледни ме,

не ми се сърди,

аз  искам само да изчерпам

достатъчно душата си.

 

Оказа се,

че се уча от най-добрите,

а те често умирали от собствената си ръка –

приятелски.

Може би животът просто не е за всички,

но аз поне отивам някъде

а ти си стоиш на едно място.

Не се дръж идиотски,

скрий си усмивката,

аз съм отрова без антидот.

Невротоксична съм.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...