Masha13 (Мария Шандуркова)
115 156
6.09.2011 г., 18:28 ч.

Хамстери 

  Поезия » Друга
525 0 5

В стъкленица женската роди.

Там отгледа деветте си рожби.

Аз не бях помислила преди

колко прости са нещата сложни.

 

Мъжкият в прозрачния буркан

цяла нощ се взираше нагоре,

блъскаше коремче отмалял,

сутринта заспиваше отново.

 

Той навярно виждаше простор

и пътеки в коридори тъмни,

драпаше към близкия отвор

със надеждата натам да тръгне.

 

Женската се блъска неведнъж

и безпомощно със лапичките драска,

сякаш осъзнала своя ръст,

се зариваше със малките в талаша.

 

Кърмеше ги, топлеше ги тя

в тази гладка и студена клетка...

Друг живот не беше очертан

в нейната житейска сметка.

 

А край нея малките растат,

вдигат лапки, муцунки, главички...

Няма никога да разберат,

че голямата земя не е за всички.

 

Те посягат с лапички към мен,

гледат ме и искат да ги вдигна.

Търсят,  молят всеки ден –

искат свободата да достигнат.

 

Тъй и хората сме, мисля аз:

телом в клетка, с  мисли в необята –

трябва някой – по-голям от нас

да ни вдигне и покаже свободата.

© Мария Шандуркова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??