Хамстери
В стъкленица женската роди.
Там отгледа деветте си рожби.
Аз не бях помислила преди
колко прости са нещата сложни.
Мъжкият в прозрачния буркан
цяла нощ се взираше нагоре,
блъскаше коремче отмалял,
сутринта заспиваше отново.
Той навярно виждаше простор
и пътеки в коридори тъмни,
драпаше към близкия отвор
със надеждата натам да тръгне.
Женската се блъска неведнъж
и безпомощно със лапичките драска,
сякаш осъзнала своя ръст,
се зариваше със малките в талаша.
Кърмеше ги, топлеше ги тя
в тази гладка и студена клетка...
Друг живот не беше очертан
в нейната житейска сметка.
А край нея малките растат,
вдигат лапки, муцунки, главички...
Няма никога да разберат,
че голямата земя не е за всички.
Те посягат с лапички към мен,
гледат ме и искат да ги вдигна.
Търсят, молят всеки ден –
искат свободата да достигнат.
Тъй и хората сме, мисля аз:
телом в клетка, с мисли в необята –
трябва някой – по-голям от нас
да ни вдигне и покаже свободата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Шандуркова Все права защищены
