Хаос
Тъмен облак надвисна над мен -
обгради ме от всички страни.
Като птица съм - паднала в плен,
в кафеза на сивите дни.
Някак тъжно, нелепо блести
ярко слънце в самотния ден -
не изгрява то в мойте очи -
не затопля духа наранен.
И макар, че е светло - тъмней.
В мене блика фонтан от тъга.
И душата е сова - живей
само в мрачната пустота .
И без смисъл изглежда света
през обзора на мойте решетки.
И потънал е в хаос деня -
като в хиляди объркани плетки...
обгради ме от всички страни.
Като птица съм - паднала в плен,
в кафеза на сивите дни.
Някак тъжно, нелепо блести
ярко слънце в самотния ден -
не изгрява то в мойте очи -
не затопля духа наранен.
И макар, че е светло - тъмней.
В мене блика фонтан от тъга.
И душата е сова - живей
само в мрачната пустота .
И без смисъл изглежда света
през обзора на мойте решетки.
И потънал е в хаос деня -
като в хиляди объркани плетки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Василева Всички права запазени
