megans (Магдалена Василева)
108 818
30 авг. 2006 г., 11:30

Хаос 

  Поэзия
635 1 8
Тъмен облак надвисна над мен -
обгради ме от всички страни.
Като птица съм - паднала в плен,
в кафеза на сивите дни.
Някак тъжно, нелепо блести
ярко слънце в самотния ден -
не изгрява то в мойте очи -
не затопля духа наранен.
И макар, че е светло - тъмней.
В мене блика фонтан от тъга.
И душата е сова - живей
само в мрачната пустота .
И без смисъл изглежда света
през обзора на мойте решетки.
И потънал е в хаос деня -
като в хиляди объркани плетки...

© Магдалена Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е хубаво!!!
    Поздрави, Маги!!!
  • Вале , знам какво имаш предвид ,
    но уви не можах да изгладя всичко
    ..извлекох максимума от себе си и се надявам и така да го приемете
  • Чопли ме отвътре да кажа, че тук-там ритъма е леко нарушен, но при такъв хубав стих това не е от особено значение! Истината е, че пишеш прекрасно!
  • Браво,Меги!
    Искрени поздрави от мен,успяла си да отразиш Душата и нейните чуства,в момент когато е била ранена...а това е по-трудно от това да изразиш щастието ....
  • Браво Меганс!
    "Някак тъжно, нелепо блести
    ярко слънце в самотния ден -
    не изгрява то в мойте очи -
    не затопля духа наранен."
    Много , много добре предадена тъга!
    Сякаш си рисувала хаоса на душата, светлина, която тъмней!
    Невероятно наистина!
  • Чудесно е!
    Браво!
  • ПРЕКРАСЕН Е!
    Сърдечна прегръдка!
  • Благодаря ви за подкрепата момичета..
    Найстина е мрачен стихът ми, но е писан в такъв момент от живота ми..
Предложения
: ??:??