Хаос
В градината на утрото на моя ден,
луната запява Песента вътре в мен.
В капана на изгубени мечти седя,
редом с ангели на покварата летя.
На миналите сълзи белега изтривам,
с паднали демони на лъжата умирам.
Неземен крясък проклина и обещава,
трона на съдбата с омраза завещава.
Дяволът моли за светлина, копнее,
господарят на Хаоса сам вилнее.
Над сенките две очи въглен владеят,
ангели и демони в Него живеят.
На края на света, познал утрешния ден,
изгубен в страстен сън и забравил своя тлен,
океанът от гневни сълзи се надига,
с Короната от тръни смъртта се издига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Страхил Събев Всички права запазени
