20 февр. 2008 г., 22:36

Хаос 

  Поэзия
664 0 3

В градината на утрото на моя ден,
луната запява Песента вътре в мен.
В капана на изгубени мечти седя,
редом с ангели на покварата летя.

На миналите сълзи белега изтривам,
с паднали демони на лъжата умирам.
Неземен крясък проклина и обещава,
трона на съдбата с омраза завещава.

Дяволът моли за светлина, копнее,
господарят на Хаоса сам вилнее.
Над сенките две очи въглен владеят,
ангели и демони в Него живеят.

На края на света, познал утрешния ден,
изгубен в страстен сън и забравил своя тлен,
океанът от гневни сълзи се надига,
с Короната от тръни смъртта се издига.

© Страхил Събев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??