Feb 20, 2008, 10:36 PM

Хаос 

  Poetry
711 0 3

В градината на утрото на моя ден,
луната запява Песента вътре в мен.
В капана на изгубени мечти седя,
редом с ангели на покварата летя.

На миналите сълзи белега изтривам,
с паднали демони на лъжата умирам.
Неземен крясък проклина и обещава,
трона на съдбата с омраза завещава.

Дяволът моли за светлина, копнее,
господарят на Хаоса сам вилнее.
Над сенките две очи въглен владеят,
ангели и демони в Него живеят.

На края на света, познал утрешния ден,
изгубен в страстен сън и забравил своя тлен,
океанът от гневни сълзи се надига,
с Короната от тръни смъртта се издига.

© Страхил Събев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??