Хаос

                    ХАОС

Една душа погледна от небето,

видя кръговете на живота

и реши да се позаинтересува

за съдбата на човека на земята.

Видя майка, баща и дете,

къща опушена, зли хули,

вестник хвърчи, радиото се троши.

Плач, кавги и развод.

Малката взе куклата,

която падна на пода

с разпилени руси коси,

оправи дрешката

и в стаята си се скри.

А двамата ,

които се бяха събрали като сродни души,

крещяха цинизми, клетви, псувни.

Една душа погледна от небето,

видя кръговете на живота,

видя куклата, детето и развода,

но реши да погледне още веднъж.

Вериги, синджири, гаврещ се смях,

мотори, кожени якета, панталони впити,

цигари, секс, алкохол.

Тук спринцовка, там пликче празно наркотик,

захвърлен фас марихуана,

металски ритми, стар хит

взривява малката стая на тавана.

Разрошени коси се целуват с обръснати глави,

на ухото - бръснарско ножче виси,

млади очи,

впити в плакати със страшни глави,

кланяйки им се,

татуират ги завинаги в свойте души.

Една душа погледна от небето,

видя кръговете на живота,

но не се натъкна на нещо по-добро.

Икони, кръстове, попове,

хора, пита, мед,

събрали се стари палят свещи

за умряло и за късмет.

Кръстят се бързо, минава тавата,

събира парата.

Идва Великият пост.

А попът по време на поста

се конти и месото си на шиш пече,

влиза в кръчма опушена,

да направи на кръчмаря гостито,

че червено вино там се лей, тече.

Попът между другото и правосъдие раздава.

Някой вдигна и за него весел тост:

- Ех, няма ли да свърши този пост?

Бяла черква. Жени и старци

целуват с благоволение ръка

на попа с бялата брада.

Една душа погледна от небето,

видя кръговете на живота,

примери се в лицето и отдолу видя

на попа лицемерието право в сърцето.

Реши, че може да има някъде по-добра съдба,

но уви...

Легло, инжекции и опиати,

решетки на прозореца, ранен смях,

висят си лудите по коридори дълги.

Отвън кикот, в душата - скръб.

Някой тихо плаче, друг пищи,

трети се кръсти, а някой троши.

Прикован човек на легло,

храна в железни паници

с дървени лъжици...

чакат нещо си, наредени в редици

като самотни птици по жици.

Несресани, немити, сиви и мрачни

искат цигара, плачат без повод, неудачни.

Една душа погледна от небето,

видя кръговете на живота,

видя сенките, плачещи зад решетките

и ЗАПЛАКА...

                                                           Елена Панталеева Бартенева/Йовевска

                                                           гр. Ловеч                    1996г.