22.08.2007 г., 17:03

Хаотично

969 0 26

Омръзна от толкова сдъвкани фрази -

фалшиви акорди в оркестър без име.

Превърна се болката в шум на талази,

а мракът беззвучен все още раним е.


Поръчахме ария, ода за радост,

а чувахме само проскърцващи ноти.

Безсмислено-глупава песенна тягост

и тъжният вой на ранени фаготи.


Безкраен - концертът. Билети - на халост.

Не чухме тропари и гръмки пеани.

Дали оглушавахме? Явно, за жалост.

А толкова искахме звън на камбани...


Така ще живеем - без звук, в пантомима.

Хористи, припяващи жестомимично.

Но глухата музика нежно-ранима

ще спира понякога в нас. Хаотично.



22. 08. 2007 г.

Дарина Дечева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...