22 авг. 2007 г., 17:03

Хаотично 

  Поэзия
803 0 26

Омръзна от толкова сдъвкани фрази -

фалшиви акорди в оркестър без име.

Превърна се болката в шум на талази,

а мракът беззвучен все още раним е.


Поръчахме ария, ода за радост,

а чувахме само проскърцващи ноти.

Безсмислено-глупава песенна тягост

и тъжният вой на ранени фаготи.


Безкраен - концертът. Билети - на халост.

Не чухме тропари и гръмки пеани.

Дали оглушавахме? Явно, за жалост.

А толкова искахме звън на камбани...


Така ще живеем - без звук, в пантомима.

Хористи, припяващи жестомимично.

Но глухата музика нежно-ранима

ще спира понякога в нас. Хаотично.



22. 08. 2007 г.

Дарина Дечева

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??