22 авг. 2007 г., 17:03

Хаотично

973 0 26

Омръзна от толкова сдъвкани фрази -

фалшиви акорди в оркестър без име.

Превърна се болката в шум на талази,

а мракът беззвучен все още раним е.


Поръчахме ария, ода за радост,

а чувахме само проскърцващи ноти.

Безсмислено-глупава песенна тягост

и тъжният вой на ранени фаготи.


Безкраен - концертът. Билети - на халост.

Не чухме тропари и гръмки пеани.

Дали оглушавахме? Явно, за жалост.

А толкова искахме звън на камбани...


Така ще живеем - без звук, в пантомима.

Хористи, припяващи жестомимично.

Но глухата музика нежно-ранима

ще спира понякога в нас. Хаотично.



22. 08. 2007 г.

Дарина Дечева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...