Хаотично
Омръзна от толкова сдъвкани фрази -
фалшиви акорди в оркестър без име.
Превърна се болката в шум на талази,
а мракът беззвучен все още раним е.
Поръчахме ария, ода за радост,
а чувахме само проскърцващи ноти.
Безсмислено-глупава песенна тягост
и тъжният вой на ранени фаготи.
Безкраен - концертът. Билети - на халост.
Не чухме тропари и гръмки пеани.
Дали оглушавахме? Явно, за жалост.
А толкова искахме звън на камбани...
Така ще живеем - без звук, в пантомима.
Хористи, припяващи жестомимично.
Но глухата музика нежно-ранима
ще спира понякога в нас. Хаотично.
22. 08. 2007 г.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.
