26.06.2009 г., 12:42

Хармония

897 0 2

ХАРМОНИЯ

 

 

Лебедите на леда се чудят.
Как така в небето ще пробудят
своите сърца, в любов обречени?
Няма ли във миг да са отречени от
любовта на ятото, в есента на лятото?
Мислите минават през главичките,
странни мисли, непознати -

нищо, че не са крилати !
Плавно се издигат над земята.

Вият се във есенна позлата.

И хармонията има описание.

Вечно и единственно желание.

Скуката да победят.

На децата си урока по летене те да предадат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...