ХАРМОНИЯ
Лебедите на леда се чудят.
Как така в небето ще пробудят
своите сърца, в любов обречени?
Няма ли във миг да са отречени от
любовта на ятото, в есента на лятото?
Мислите минават през главичките,
странни мисли, непознати -
нищо, че не са крилати !
Плавно се издигат над земята.
Вият се във есенна позлата.
И хармонията има описание.
Вечно и единственно желание.
Скуката да победят.
На децата си урока по летене те да предадат.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
