ХАРМОНИЯ
Лебедите на леда се чудят.
Как така в небето ще пробудят
своите сърца, в любов обречени?
Няма ли във миг да са отречени от
любовта на ятото, в есента на лятото?
Мислите минават през главичките,
странни мисли, непознати -
нищо, че не са крилати !
Плавно се издигат над земята.
Вият се във есенна позлата.
И хармонията има описание.
Вечно и единственно желание.
Скуката да победят.
На децата си урока по летене те да предадат.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
