Хармония (по женски)
Тече във вените ми, вместо кръв,
една отприщена стихия.
Използвам бурите – чудесна стръв,
на дните ми да уловя магията.
Опазил Господ, някой да обърка
емоциите ми с женска слабост!
Набирам мощ с предателските спънки,
като лавина, пламнала от ярост.
По-грешна от перверзна мисъл,
по-шумна от звъна на злато,
с благословена орис съм орисана –
да напоявам с нежността земята.
През поглед влизам толкова навътре,
че никой още - даже не опитват,
не е успял от себе си да ме изтръгне,
но аз не се откривам в никой.
Не се откривам в никой, до когато
забулената ми в мистерии личност
не разплете с вълшебството си Някой,
дарил ми свободата да обичам.
Безумно горда и до стон смирена,
взискателна, непредвидима,
гальовна, чувствена, предубедена,
харизматична, искаща, непримирима.
Жена съм. Ореола тежък нося
на майка, баба и любима.
Но с него лек е пътят ми по моста
към вечността. Неумолимата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
