15.01.2022 г., 23:46 ч.

Хармония (по женски) 

  Поезия
527 6 4

Тече във вените ми, вместо кръв,
една отприщена стихия.
Използвам бурите – чудесна стръв,
на дните ми да уловя магията.

Опазил Господ, някой да обърка
емоциите ми с женска слабост!
Набирам мощ с предателските спънки,
като лавина, пламнала от ярост.

По-грешна от перверзна мисъл,
по-шумна от звъна на злато,
с благословена орис съм орисана –
да напоявам с нежността земята.

През поглед влизам толкова навътре,
че никой още - даже не опитват,
не е успял от себе си да ме изтръгне,
но аз не се откривам в никой.

Не се откривам в никой, до когато
забулената ми в мистерии личност
не разплете с вълшебството си Някой,
дарил ми свободата да обичам.

Безумно горда и до стон смирена,
взискателна, непредвидима,
гальовна, чувствена, предубедена,
харизматична, искаща, непримирима.

Жена съм. Ореола тежък нося
на майка, баба и любима.
Но с него лек е пътят ми по моста
към вечността. Неумолимата. 

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??