13.05.2015 г., 22:24

Хартиени чувства

454 1 2

Листът, пред мене, празен се белее,

а моливът във въздуха стои.

Кажи ми, мъката си как да му излея?

И как се пишат чувства със черти?

Напразно, колко пъти се опитвах,

да вложа себе си в части от стиха.

Сърцето си от болки да разплитам,

които на листа да нанеса.

Не се получи. Как да го опиша,

това, което нося в моето сърце?

Не мога с думи просто да напиша,

какво от мен, със себе си си взе.

Да пробваме, като начало,

ще кажа как в себе си, без глас крещя.

Отдавна вече не съм цяла,

от мен отломки реят се в нощта.

Раздавах се, ала на грешни хора.

На който трябваше, не дадох нищо.

В замяна исках мъничко опора,

но само се почувствах по-излишна.

На листи чувствата ще пробвам да изливам,

но те остават в моята душа.

Със тях, понякога и с болка се опивам,

но ще ги изстрадам тихичко, сама.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Просто Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Déjà-vu
  • Действително си изляла чувствата си на листа, но той има магическата сила да го споделя с този, който ще го прочете.Ще отминат болките от обидата и ще останат в миналото. Погледни го от добрата страна. Твоята печеливша страна. Написала си едно хубаво стихотворение, което задържа интереса и вниманието ми.Ето ти една истинска любов, която носиш в сърцето си.Отдай й се изцяло и ще се почувстваш добре!
    Желая ти приятни почивни дни! Бъди бодра и здрава!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...