Листът, пред мене, празен се белее,
а моливът във въздуха стои.
Кажи ми, мъката си как да му излея?
И как се пишат чувства със черти?
Напразно, колко пъти се опитвах,
да вложа себе си в части от стиха.
Сърцето си от болки да разплитам,
които на листа да нанеса.
Не се получи. Как да го опиша,
това, което нося в моето сърце?
Не мога с думи просто да напиша,
какво от мен, със себе си си взе.
Да пробваме, като начало,
ще кажа как в себе си, без глас крещя.
Отдавна вече не съм цяла,
от мен отломки реят се в нощта.
Раздавах се, ала на грешни хора.
На който трябваше, не дадох нищо.
В замяна исках мъничко опора,
но само се почувствах по-излишна.
На листи чувствата ще пробвам да изливам,
но те остават в моята душа.
Със тях, понякога и с болка се опивам,
но ще ги изстрадам тихичко, сама.
© Просто Аз Все права защищены