12.12.2025 г., 9:56  

Hебе за църква

98 0 0

Не си ги слагам очилата и почти,

живея опипом. С наивността подсъдна

и сляпа вяра в нереалните мечти,

които само с чудо могат да се сбъднат.

 

Не правя сметки. За кога? Светът гори,

и след лъжите как душата не обръгна?

На листа пиша само рими, та дори,

да знам – обикна ли те – вече си си тръгнал.

 

Не се предавам. Лунатичка съм, нали?

И виждам ясно само почне ли да мръква.

Любов си имам. И сърце – да ме боли.

И стих – икона имам, и небе за църква.

 

https://youtu.be/UQQdrKzrQNE?si=kjKetSexH03BMuPr

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...