Hебе за църква
Не си ги слагам очилата и почти,
живея опипом. С наивността подсъдна
и сляпа вяра в нереалните мечти,
които само с чудо могат да се сбъднат.
Не правя сметки. За кога? Светът гори,
и след лъжите как душата не обръгна?
На листа пиша само рими, та дори,
да знам – обикна ли те – вече си си тръгнал.
Не се предавам. Лунатичка съм, нали?
И виждам ясно само почне ли да мръква.
Любов си имам. И сърце – да ме боли.
И стих – икона имам, и небе за църква.
https://youtu.be/UQQdrKzrQNE?si=kjKetSexH03BMuPr
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ