Hебе за църква

Не си ги слагам очилата и почти,

живея опипом. С наивността подсъдна

и сляпа вяра в нереалните мечти,

които само с чудо могат да се сбъднат.

Не правя сметки. За кога? Светът гори,

и след лъжите как душата не обръгна?

На листа пиша само рими, та дори,

да знам – обикна ли те – вече си си тръгнал.

Не се предавам. Лунатичка съм, нали?

И виждам ясно само почне ли да мръква.

Любов си имам. И сърце – да ме боли.

И стих – икона имам, и небе за църква.

https://youtu.be/UQQdrKzrQNE?si=kjKetSexH03BMuPr