Хей, приятелю стари,
колко нощи и дни
с теб любов сме си дали,
а сега сме сами...
Колко много сезони
си изпратил със мен,
Колко болки и рани
има днес в твоя ден?!
Раздели ни животът,
как се чувстваш сега?
Хей, приятелю стари,
дай за сбогом ръка!
Пак ще срещнеш любови,
друг ще срещна и аз,
тъй е късно за прошка,
тъй е късно за нас.
Спомен скъп във сърцето
ти до края пази,
той е всичко, коетонас не ще раздели.
Не, недей да униваш,
всеки край е тъга.
Хей, приятелю стари,
дай за сбогом ръка!
© Красимира Касабова Всички права запазени