Hека първо заобичам себе си
Четири стени и влюбен мъж,
а сърцето глухо бие в мене -
театър тъжен - вече неведнъж
доказах си, че нищо няма да излезе.
"Обичам те!" шепти, а аз мълча
и той се чувства толкова безсилен,
от очите му отскубва се сълза
и с алкохола бавно мъката си пие.
Във мене зее празно безразличие,
не ме докосват думите, сълзите му,
образът му мътен и безличен е,
мечтаната от него любов - табу.
И не че има някой друг в сърцето ми,
и не че нямам нужда да обичам...
но нека първо заобичам себе си -
на миналото "Аз" да заприличам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Момчева Всички права запазени
