Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
17.03.2023 г., 19:22 ч.

Hевидима 

  Поезия » Философска
270 3 12

Графоманската същност за мене е напън без нужда,
триста лайкове, рози, "от обич" дарени парѝ.
Всяка нощ тя – Луната, ме нежно с целувка събужда,
като златна свещица Вечерница ярко гори.

 

И разказват ми тихо – не будят в съня ѝ Земята,
и на лѝста се нижат полека слова – маргарит,
ту солена, ту сладка е старата болка позната,
от горящия въглен – дълбоко в душата ми скрит.

 

После свършва нощта и се багри в червено небето,
и подлага ми меко възглаве, след трети петли,
и се връщам съвсем неохотно от там, откъдето,
само Малкият принц и лисицата с мен са били.

 

И обличам онази опърпана, мека пижама,
дето уж ме прегръща и думите лягат да спят,
но си знам и в съня си, че всъщност завръщане няма,
и съм крехка, чуплива, невидима в' вашия свят.

 

 


 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Иви!
  • С теб, Наде! Но не мога без сърчице, защото...Знаеш защо!💗
  • Благодаря ви, приятели! Това е, защото съм с метла, а не със сопа, или кривак, Кривчо. 🙂
  • Много е хубаво! Мелодично и образно!
  • Едни искат да са невидими, други много държат да са видими, особено с много лайкове...
    Поздрав, Наде!
  • Твоето е поетично-завоалирано. Само от първите два реда и част от коментарите, разбирам за какво говориш.
  • Наминах... пък как те видях - не знам...навярно си от моя свят... 🙂
  • Благодаря ви, момичета!
  • Ех, Наде...❤️❤️❤️
  • Всеки си има ниша в която се скрива, за да оцелее, Наде! Хареса ми! Прегръдка!
  • Прекрасно е, Нади! Едва ли истинският творец го интересуват лайкове и изкуствени рози. Но когато дойдат, добре са дошли! Аз съм получавала и 10, и над 1000, които не ме топлят, но най-важното е, че съм пуснала емоцията, облечена в думи.
  • Всички сме така, Наде. Има един свят, в който живеем и още един, в който сме живи истински.
Предложения
: ??:??