ххх 44
На Емо
Дъждовни капки по лицето ти.
Това са моите сълзѝ.
Разсичам яростно небето ти.
Страстта ми тихичко пълзи
към миговете, изоставени
във сляпа, болна самота
и обещанията, давани
със нецелуната уста.
Ридае вятърът. Оплита
полите дълги на нощта.
Безмилостна печал връхлита
неизживените неща.
И махвам със ръка, простила
това, което ме гнети.
На завет в себе си стаила
единствената обич – ТИ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
