На Емо
А ти си толкова далече….
Дъхът ми даже не те стига…
Изпращам ти целувки вечер,
щом спре луната да ти смига
и щом в прозореца погледнеш,
да видиш, чакам ли те още…
Не искаш ли до мен да седнеш,
да ми прошепнеш : „Наша нощ е"!
Ела, да тръгнем без посока,
натам, където нищо няма…
Уви, премерен ни е срока –
единствено в съня сме двама.
Но ти ела, не се страхувай –
нали си моето момиче…
В два свята ние съществуваме
и все по-силно се обичаме…”
© Нина Чилиянска Всички права запазени