На Емо

А ти си толкова далече….

Дъхът ми даже не те стига…

Изпращам ти целувки вечер,

щом спре луната да ти смига

и щом в прозореца погледнеш,

да видиш, чакам ли те още…

Не искаш ли до мен да седнеш,

да ми прошепнеш : „Наша нощ е"!

Ела, да тръгнем без посока,

натам, където нищо няма…

Уви, премерен ни е срока –

единствено в съня сме двама.

Но ти ела, не се страхувай –

нали си моето момиче…

В два свята ние съществуваме

и все по-силно се обичаме…”