ххх
Дърветата са светли слепи спомени,
затрупани от непосилни грешки.
Въздишките, от вятъра подгонени,
рисуват тъмни болки нечовешки.
Звездите, блеснали очи на хищници,
разкъсват мрака на безброй парчета.
Тъгите, невъздържани и пищни,
полазват в нас със паешки крачета.
А чувствата празнуват вакханално
поредната победа над душите.
Как любовта помахва ни прощално,
как безвъзвратно някъде отлита...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
